“Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона” - чл. 17 (1) от Конституцията на Република България.
Законът за собствеността не съдържа дефиниция за понятието собственост. Без да има изрична формулировка, Законът осигурява на собственика следните права:
Да ползва своята вещ (под "вещ" се разбира и "имот"). Ако някой пречи на собственика да упражнява това свое право, Законът му дава възможност да се отнесе до съда или до друг държавен орган и да бъде прекратено всяко неоснователно действие.
Да получава плодовете от собствената вещ. Под плодове юристите разбират както естествените, така и гражданските продукти от вещите (селскостопанска продукция, наеми от имоти, и др.).
Да се разпорежда със своята вещ - да я продава, подарява, заменя, завещава.
Правото на собственост е едно от вещните права и има абсолютен характер. Собственикът е в правото си да иска, от което и да е лице, да не се смущава собствеността му, да не му се пречи да ползва своята вещ, да прибира плодовете от нея, и т.н.
Например в отсъствие на собственика някой е завладял недвижимия му имот, а след това го е отстъпил на друго лице. Собственикът може да поиска от съда да отстрани това друго лице, макар че то не е извършило отнемането.
Или друг случай: продава се чужд имот или не изцяло свой имот. Съвсем ненужно собствениците водят дела, за да атакуват сделката между Продавача и Купувача. Вече се е наложила практиката, която дава право на Собственика да предяви иск за собственост направо срещу Купувача. Това следва от абсолютния характер на правото на собственост. Собственикът си търси вещта от този, у когото се намира тя. В този случай Купувачът може по свое усмотрение да привлече в делото лицето, което му е продало чужд имот, за да получи сумата, която е броил, както и направените разноски по прехвърлянето и обезщетение за понесените вреди.
В един по-стар закон има следното определение за собственост: “Собствеността е правото на ползване с вещите по най-безусловен начин, стига само да се не прави с тях някое употребление, което законите или правилниците забраняват.” Днешният закон не отрича правилността на тази дефиниция. Тя е близка до съзнанието на всеки юрист или гражданин. Старата максима е в сила и днес, и то в много по-голяма степен отколкото по времето, когато е била записана в закона. Според новото определение правото на собственост е абсолютно, но... ”стига само да не се прави с тях (вещите) някое употребление, което законите или правилниците забраняват”.
Ограниченията на правото на собственост са напълно разбираеми. Те идват, както от нормативни актове, така и от възможността Собственикът сам да ограничи правото си на собственост.
Законът за собствеността не съдържа дефиниция за понятието собственост. Без да има изрична формулировка, Законът осигурява на собственика следните права:
Да ползва своята вещ (под "вещ" се разбира и "имот"). Ако някой пречи на собственика да упражнява това свое право, Законът му дава възможност да се отнесе до съда или до друг държавен орган и да бъде прекратено всяко неоснователно действие.
Да получава плодовете от собствената вещ. Под плодове юристите разбират както естествените, така и гражданските продукти от вещите (селскостопанска продукция, наеми от имоти, и др.).
Да се разпорежда със своята вещ - да я продава, подарява, заменя, завещава.
Правото на собственост е едно от вещните права и има абсолютен характер. Собственикът е в правото си да иска, от което и да е лице, да не се смущава собствеността му, да не му се пречи да ползва своята вещ, да прибира плодовете от нея, и т.н.
Например в отсъствие на собственика някой е завладял недвижимия му имот, а след това го е отстъпил на друго лице. Собственикът може да поиска от съда да отстрани това друго лице, макар че то не е извършило отнемането.
Или друг случай: продава се чужд имот или не изцяло свой имот. Съвсем ненужно собствениците водят дела, за да атакуват сделката между Продавача и Купувача. Вече се е наложила практиката, която дава право на Собственика да предяви иск за собственост направо срещу Купувача. Това следва от абсолютния характер на правото на собственост. Собственикът си търси вещта от този, у когото се намира тя. В този случай Купувачът може по свое усмотрение да привлече в делото лицето, което му е продало чужд имот, за да получи сумата, която е броил, както и направените разноски по прехвърлянето и обезщетение за понесените вреди.
В един по-стар закон има следното определение за собственост: “Собствеността е правото на ползване с вещите по най-безусловен начин, стига само да се не прави с тях някое употребление, което законите или правилниците забраняват.” Днешният закон не отрича правилността на тази дефиниция. Тя е близка до съзнанието на всеки юрист или гражданин. Старата максима е в сила и днес, и то в много по-голяма степен отколкото по времето, когато е била записана в закона. Според новото определение правото на собственост е абсолютно, но... ”стига само да не се прави с тях (вещите) някое употребление, което законите или правилниците забраняват”.
Ограниченията на правото на собственост са напълно разбираеми. Те идват, както от нормативни актове, така и от възможността Собственикът сам да ограничи правото си на собственост.
Ето няколко примера:
Притежавате незастроен парцел. Той не може да се застрои, ако проектът не е съобразен с предписания за даден квартал начин на застрояване.
Съществуващите норми за посаждане на дървета на определено разстояние от имота на съседа също ограничават правото на собственост. Така е и когато се налага да дадете на Собственика на съседен имот достъп през вашия за извършване на определен вид работа.
Когато продавате или дарявате своето жилище може да запазите правото да го ползвате за определен срок или до смъртта си. Правото на новия Собственик е ограничено от запазеното право на стария.
В чл. 17 (2) от Конституцията на Република България е отразено, че “Собствеността е частна и публична”.
В чл. 2 от Закона за собствеността се подчертава, че всички форми на собственост са равнопоставени и “се ползват с еднакви възможности за развитие и закрила” и че ”собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и други юридически лица и на граждани”.
Общинската собственост се определя със закон. Към нея спадат: горите и земеделските земи, водоизточниците, включително и минералните води, които се ползват от съответната община, водоемите, заедно с прилежащите към тях плажове, кариерите от местно значение, незастроените парцели и имотите в селищните територии, предназначени за обществено и жилищно строителство, придобити чрез отчуждително производство, местните пътища и улици, паркинги, зелените площи, общинските жилища, обектите за общо ползване в селищата, съоръженията от техническата инфраструктура.
Общинската собственост е:
Публична - това са имотите, обявени по установения ред за паметници на културата от местно значение, както и тези, предназначени за осъществяване на функциите на органите на местното самооправление и местната администрация и за трайно задоволяване на обществените потребности от общинско значение.
Частна - всички останали общински имоти и вещи.
Земните недра и съдържащите се в тях подземни природни богатства са изключителна държавна собственост.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ
В класическия случай правото на собственост включва владение, ползване, разпореждане.
Вещното право на собственост е до толкова абсолютно, до колкото това е позволено от закона или не е ограничено по волята на самия Собственик.
ВАЖНО!
Частни имоти вече ще могат да се отчуждават за обществени нужди само след като собственикът даде съгласие за това (промяна в Закона за общинската собственост, приета през м. октомври 1999 г.)
Имоти от 1001Line.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар